30.11.11

Първото издание на DiVino Taste



Няколко думи и от мен за наскоро състоялия се форум за българско вино.
Много сполучливо подбрано място за провеждане, чиято атмосфера съответстваше на тематиката. Стремеж за  разнообразие  на лекциите, обхващащи ползите от виненото обучение, виното в социалните мрежи, виното и здравето, законът и виното, насоки за успешен винен бизнес и създаване на портфолио на изба.
За двата дена бяха предвидени осем майсторски класа. Като се започне от Вино за начинаещи и Съчетаване на вино с храна, Модерното българско вино и Вертикална дегустация на топ български вина до "Златното"българско вино , Разходка из тайните на Бордо, Сира или шираз. Паралелно с провеждането на лекциите в Концертната зала протичаше дегустацията на най-добрите български вина.
Ето и статистиката на организаторите.


Добрата новина е, че вече е учредена и функционира Българска Винена академия.
Защо е хубаво, всичко това, което се случва?
Защото като цяло имаме нужда да подобрим винената си култура. Защото имаме много произведени и непродадени качествени бутилирани вина. В България се правят вина, достойно влизащи в категорията над 80-85 т  по най-престижната 100-точкова скала на Паркър. Защото имаме вино, достигнало рекордните 90 точки, което вече поставя страната ни като винопроизводител  в съвсем друга светлина.
Защото у нас виното и туризма, оказва се, не се познават....


Срещат се  официално, от време на време, само защото се налага.
А дали би ни се наложило да внасяме шата от чужбина, както правят в Напа/Калифорния например, за да развиват успешно винения си бизнес и туризъм. Там има старинни изби, пренасяни камък по камък от Тоскана или други места, за да създават атмосфера на автентичност. Какво да пренасяме - имаме традиция, имаме история, имаме своите забележителни местни сортове грозде. По нашите земи са толкова много уникалните паметници и такива, датирани като най-стари в историята на човечеството, че даже ни е практика от време на време някой булдозер да  помита по нещо.... какво тук значат някакви си артефакти, по-древни и от Стоунхендж дори...

Всичко е тук при нас - скрито някъде под прахта, боклука и безразличието. Възможностите и пътищата са много - за тези, които имат очи и сърце да ги видят...

Вино за начинаещи - лектор  Вили Гълъбова 





24.11.11

Свинско бонфиле с лайм и мед ; Сушени смокини с карамелено-конячен сироп



Тази рецепта определено заслужава по-добри снимки. Правих я в ден, натоварен с много ангажименти и единственото, за което имаше време, освен приготвянето, бяха няколкото щраквания, без възможност за аранжировка, нагласяване и други подробности. Впоследствие пък се оказа, че по невнимание съм изтрила всички допълнителни кадри.


Но, колкото и да ме дразнят тези неща, остават на заден план, защото в крайна сметка има  едно нещо, което беше идеално :) , при това най-важното в случая  - филето и соса. Месото се получи  крехко, меко, сочно и розово, без никакъв намек за сухота и жилавост. Соса -   леко пикантен и добре балансиран. Открих, че много ми харесва как се допълват ароматите на лайм и кимион. Хубавото е, че рецептата беше одобрена от мъжете, които я опитаха, а те по принцип  са по-чувствителни що се касае до  месната тематика.


Технологията за приготвяне на филето е съвсем лесна и удобна. Всичко става много бързо и аз съм с нагласата да се възползвам от тази рецепта предстоящата зима, като изпробвам  и други комбинации за мариноване.


Вече сме готови за снежното време. Забелязахте ли предната седмица как за една нощ рязко опадаха почти всички листа на дърветата, дори и зелените?  Бяха като огромни, плътни килими под короните... Любимата ми черница също оголя съвсем.


Шефките на двора не пропускат да съберат още малко топлинка при всяка появила се възможност. След като се приготвих да ги снимам, не успях да ги навестя в тяхното царство-господарство, защото децата пак бяха инспектирали кошничката с ключовете и не намерих този от задната врата, така че за спомен ми остана само гледката от терасата...


Не знам за вас, но аз вече съм се настроила за дългите зимни вечери, прекарвани вкъщи, с чаша топла напитка или вино в ръка ... с книга, с дистанционното или с мишката пред компютъра...навън бяло и тихо... м мм, банално, но пък толкова хубаво... Тъй-като това е сезона, в който най-много ни се разпуска, а излежаването и мързелуването никога не са ни в повече,  даже и въртенето в кухнята се опитваме да посъкратим, предлагам като втора рецепта един декадентски десерт, такъв какъвто трябва да бъде - елегантен, вкусен и безкрайно лесен.



13.11.11

Terre di Giumara - "Най-добър зехтин на Италия" за 2011-а



Този приз Терре ди Джумара печели за втори път на Международните награди за зехтин в Цюрих. Притежава  множество отличия и от други изложения. Това е високо оценяван от специалистите първокласен зехтин, който се произвежда от студено пресовани маслини, отглеждани в долината Belice, разположена в близост до Марсала/Сицилия. По-голяма част от дръвчетата са над стогодишни, стриктно контролирани и обгрижвани, за да могат да дадат висококачествени маслини, чиято беритба се извършва на ръка. Маслините са от сорта Nocellara del Belice - най-популярния в Сицилия.


Terre di Giumara има зелен цвят и чист, силен аромат на зехтин. Вкуса е деликатен - плодов, хармоничен и свеж, с лек пикантен нюанс и приятна слабо усещаща се горчивина. Отличават се нотки на домат, артишок и бадем. Превъзходен за използване необработен като заливка на фини ястия с месо и риба, както и за приготвяне на зеленчуци и салати.


 Предната седмица в ресторанта La Bottega се състоя дегустация на зехтин, включваща  описания дотук Terre di Giumara; Madre terra ( също произведен от ночелара дел беличе); Castello dellе Reginе ( от областта Пулия); зехтини с аромат на трюфел, на лимон, на чесън и босилек.  Водещият Маурицио Феррери, родом от Сицилия разказа  за добиването на маслиновото олио, особеностите и типичните характеристики, които трябва да търсим в него - аромат, баланс на вкуса, послевкус. Интересното при зехтина е, че за разлика от виното, цвета не се взима предвид, така че дегустациите могат да се провеждат и в непрозрачни чаши.


Първото нещо, което трябва да тестваме е аромата - непременно да не бъде лош и да преценим дали е силен. На второ място идва вкуса и баланса на  горчиви и пикантни нюанси. След това е послевкуса или колко дълго усещаме вкуса на зехтина....


 Освен зехтин, имахме удоволствието да опитаме и три вида пастет - от риба меч, от артишок и от  сушени домати. Всички тези продукти можете да намерите в La Bottega. Има голямо разнообразие от сушена паста, паста интеграле ( пълнозърнеста ), брашно от твърда пшеница за тези, които си правят прясна паста, хляб с натурална закваска... И естествено, това, без което цялата картина не би била завършена  - чудесни сицилиански вина. Както и популярната за най-слънчевия остров на Италия ръчно изработена керамика.


Също така можете да си похапнете много добре. Менюто включва пица, паста, салати, основни ястия, сицилианско барбекю, има интересни десерти, като най-новото е шоколадова пица ( с Нутела, разбира се :)


 И накрая идва ред на рецептата на Маурицио за зехтин с лимон. Двата вида зехтин, които пробвахме - с чесън и с лимон бяха приготвени от него. За един литър зехтин ще ви трябват четири лимона, по възможност по-пресни. Използват се само корите, тъй-като те са носителите на аромата. Всичко се слага в добре затварящ се съд и се оставя да престои 4 дни на хладно, неосветено място. Ако лимоните не са пресни може да се увеличи малко времето за отлежаване. Корите се изваждат и зехтина е готов за консумация.




5.11.11

Крем брюле със смокини, марсала и горгонзола плюс още за виното - DiVino



Десерт за ценители и не само. Ако обичате всички неща от името на рецептата поотделно, няма как да не го харесате, а някои се влюбихме...
Странно, но ето вече два дена стоя на предното изречение, губя слово и никак не успявам да продължа с публикацията. И то при положение, че това брюле излезе от списъка на експериментите и веднага премина към този на предпочитаните рецепти.


Със своята  [не]изненадващо добра комбинация от вкусове и аромати ме спечели така, че колкото и често да го правя едва ли ще ми омръзне. Похапването имам предвид, не приготвянето :) , което от своя страна е много лесно, както си знаем. Удобно е при посрещане на гости например. Строено в хладилника от предния ден, остава само да си чака карамелизирането, а приятелите ни могат да бъдат изненадани и поглезени с един по-нестандартен десерт, подходящ за това време на годината.


А то се случи страхотно напоследък - слънчево и топло, с окъпани в светлина златни пътеки.


Едва ли има някой, на който да не му правят приятно впечатление красивите есенни багри и да не му доставят удоволствие разходките в парковете или на Витоша. И аз не съм изключение. Отделно, много се се радвам, че успявям да намеря време, за разлика от септември, когато изцяло пропуснах края на лятото.


Друга положителна емоция, която може да си доставите, а защо не и да съчетаете с разходките на открито (както направих аз) , е като разлистите страниците на първия брой на списание DiVino Magazine, на чието представяне имах удоволствие да присъствам. Изключително впечатлена съм от естетския подход в избора на дизайн и публикувани материали.  Интересни статии за вино, храна, пътешествия и интересни личности; чудесно оформление; рециклирана хартия... DiVino Magazine e издание на Гурме пъблишинг, които презентираха заедно със списанието и новия роман на Питър Мейл "Винена афера"предназначен за ценителите на виното и увлекателната криминална история.



С нетърпение ще очаквам новите броеве на списанието, като междувременно на преден план се очертава едно много интересно и специално събитие -форума DiVino Taste, който ще се проведе на 19 и 20 ноември. Предвидени са семинари, лекции, класове за сомелиери и дегустация на най-добрите български вина.